Военното контраразузнаване (ВКР) по времето на комунизма е политическият орган на БКП в армията. То се ръководи от решенията на Секретариата на ЦК на БКП, от правителството на НРБ и от заповедите на министъра на вътрешните работи.
Прочистване на армията от врагове на „народната власт"
Формирано като Трето управление, то е важна съставна част от Държавна сигурност. В първите години след 9 септември 1944 г. под ударите на ВКР попадат офицерите, служили в армията по време на Царство България, които са определени като неблагонадеждни или нелоялни към новата власт. През 1947 г. силите на военното контраразузнаване се концентрират в създадения по това време Специален отдел при Генералния щаб на МНО, чиято задача е да води борбата с „контрареволюционните елементи" в армията.
През 1950 г. Специалният отдел преминава от МНО на подчинение в МВР, където получава номерация отдел X при Дирекция „Държавна сигурност". През следващата 1951 г. отделът прераства в управление – Трето, което за един период (1952-1963) се води като Пето управление, а след 1963 г. до края на комунизма отново е Трето управление на ДС.
В строго секретната инструкция за работа на органите на военното контраразузнаване при Държавна сигурност от 1957 г. е посочено:
„ВКР е орган на Държавна сигурност и се изгражда в системата на МВР. Неговото предназначение е да обезпечава държавната безопасност във въоръжените сили на НРБ."
Личният състав на ВКР – само от членове на партията
И още: "Органите на военното контраразузнаване в своята практическа работа се ръководят от указанията на Централния комитет на БКП, правителството на НРБ и от заповедите на министъра на вътрешните работи.
Личният състав на ВКР се комплектува от най-добрите офицери на МНО и МВР – членове и кандидат-членове на БКП."
На военното контраразузнаване е възложено да „води борба срещу агентурата на капиталистическите разузнавания, като развива активна контраразузнавателна дейност в Народната армия и обкръжението на военните обекти за разкриване и обезвреждане на шпионите, диверсантите и терористите, проникнали в БНА или насочили се към нея".
Друга задача, която ВКР има, е да не допуска „създаване на антинародни групи и организации сред военнослужещите, да ликвидира в зародиш опитите за създаване на такива".
Третата му задача е пресича „всякакво проникване във войсковите части и военните обекти на антинародни елементи и групи и да не допуска въвличане на военнослужещи в подривната им дейност".
ВКР също така работи за подпомагане на войсковите части за недопускане на „измяна на Родината" сред военнослужещите или казано на обикновен език да работи за подготовката и разкриването на опити за бягство зад граница от страна на служещите в армията.
Не на последно място на ВКР е възложено и да води „решителна борба срещу вредителството, саботажа и всякаква вражеска агитация и пропаганда в БНА".
Устройственият документ за дейността на ВКР
През 1963 г. със секретно „Б" решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, е приет устройственият документ, по който ВКР извършва своята дейност до края на комунизма. Документът е озаглавен „Положение за органите на военното контраразузнаване при МВР".
В него е посочено:
„Военното контраразузнаване при ДС се явява политически държавен орган на МВР, който осъществява задачите, поставени му от ЦК на БКП и правителството на НРБ по обезпечаването на държавната сигурност във въоръжените сили и Трудовата повинност на НРБ."
Секретариатът на ЦК на БКП приема, че властта „винаги изхожда от обстоятелството, че в условията на активна подривна дейност на агресивния империалистически лагер против НРБ и другите социалистически страни е необходимо постоянно да се усъвършенства контраразузнавателната работа, чието острие трябва да бъде насочено към външните врагове срещу империалистическите разузнавания, разузнаванията на Гърция и Турция, и на първо място срещу разузнаването на основния враг – САЩ."
На ВКР е възложено да предотвратява „проникването на агентура на вражеските разузнавания и други вражески елементи в частите и учрежденията на въоръжените сили на Трудовата повинност". Трето управление на ДС има за задача да „издирва и разобличава на чуждите разузнавания, държавни престъпници и други вражески елементи във въоръжените сили".
Права на военното контраразузнаване
В документа са посочени и правомощията на ВКР при Държавна сигурност. За изпълнение на задачите то извърна агентурно0-оперативна дейност във въоръжените сили, в трудовите войски и гражданското обкръжение на военните обекти. Създава агентурен апарат и конспиративни и явочни квартири.
Може да арестува военнослужещи, волнонаемни и граждански лица за извършени от тях държавни престъпления. Арестуването на офицери става със санкцията на прокурор, след като се вземе съгласието на министъра на вътрешните работи и министъра на народната отбрана. При арест на военни, членове на партията, се информира Главно политическо управление на Народната армия и съответните партийни органи.
Безпределно предани на БКП
Структурата и числеността на военното контраразузнаване се определя от ЦК на БКП. „Органите на ВКР се окомплектоват с кадри – членове на БКП и ДКМС, безпределно предани на БКП и народното правителство, с добра политическа, специална, техническа и военна подготовка", е записано в устройствения документ за ВКР от 1963 г.
То също не прави изключение от нито една структура на ДС, на чиито кадрови служители е вменена „безпределна преданост" към партията на тоталитарната власт.
Практика на ВРК е да извършва повечето вербовки сред срочнослужещите войници в казармата, чрез които изгражда своя агентурен апарат. Немалка част от публични фигури, чиято принадлежност е обявена от Комисиите по досиетата след 1997 г. са именно на хора, вербувани в казармата.
След промените става ясно, че в някои случаи военното контраразузнаване е инсценирало провокации на военнослужещи, за да ги подтикне към контакти с мними дипломати, при които документира „шпионската" им дейност. В резултат на това млади хора са осъждани на смърт и разстрелвани.
Такива два случая за „разкрит" от ВКР шпионаж са на капитан Маргарит Димитров от Осми зенитно-ракетен дивизион в Ярлово (1984) и капитан Димитър Димитров от Разузнавателно управление на Генералния щаб (1985). И двата са осъдени на смърт и присъдите са изпълнени. След промените по втория случай Прокуратурата на въоръжените сили започва разследване за убийство чрез съд срещу последния началник на БКР ген. Петър Чергиланов, но то не е доведено до финал.
 |
 |