История

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателните органи на Държавна сигурност са насочени в две направления – да водят борбата срещу капиталистическите разузнавания и да разгромят вътрешната съпротива в страната, определяна в партийните документи и тези на самата ДС като „контрареволюция", а лицата, подозирани или обвинени в такава дейност като „контрареволюционни елементи".

Стремежът БКП да наложи сталиновият модел на управление в страната изправя комунистическата партия пред политически противници, с които се разправя чрез класическата обвинителна формула – „агенти на англо-американския империализъм".

Шпиономанията

През втората половина на 40-те години на ХХ век и първата половина на 50-те години структурите в ДС, натоварени с контраразузнаването, разполагат със солиден арсенал обвинения, чрез които оправдават доверието на комунистическия режим при разкриването на „вътрешния враг". Редица политически дейци, противници на сталинизацията, провеждана по това време в България са смачкани чрез разкриването им като лидери на опозиционна, бандитска, терористична или агитационна дейност против „народната власт".

Контраразузнаването в ДС не поставя под съмнение собствените си обвинения, много често преписвани по рецепта на съветските съветници, дори когато те се отнасят и за висши членове на партията, ръководни служители в самата Държавна сигурност или военни дейци.

Такъв е сценарият при обвиненията срещу Г. М. Димитров, имал щастието да се спаси благодарение на дипломатическа намеса, същият е при разправата с лидера на обединената опозиция Никола Петков през 1947 г., както и ликвидирането на най-големия противник с „партиен билет" – Трайчо Костов през 1949 г.

За шпиони са обявени и осъдените близо 30 пастори през 1949 г. са осъдени на такова основание и около последвалото разкритие на шпионите сред католическите свещеници през 1952 г.

Шпиономанията, която се вихри в края на 40-те и през първата половина на 50-те години е показателна през фифрите на статистиката в архивните документи: през 1951 г. са разработвани за шпионаж 302-ма души, през 1952 г. – 517, през 1953 г. – 200.
От тези близо 1000 души 121 са подозирани за шпиони на САЩ, 124 – на Англия, 80 – на Франция, 422 – на Югославия, 76 – на Турция, 102 – на Гърция, 52 – на Ватикана, 9 – на Италия, и 33 – на други страни.

През 60-те години, контраразузнаването, структурирано вече като Второ управление на ДС, осъществява няколко разработки, с които изпъква в цялата дейност на Държавна сигурност пред висшето партийно ръководство, начело на което вече се е утвърди Тодор Живков.

През 1963 г. е арестуван, разследван и осъден по обвинение в шпионаж са САЩ дипломата Иван-Асен Георгиев, представян като най-ценният агент на чуждо разузнаване. През 1968 г. по обвинение в шпионаж в ползва на германското разузнаване е разкрит и съден Стефан Бояджиев, на д-р Радан Сарафов като агент на американското разузнаване. През 70-те години е разкрит и осъден по обвинение в шпионаж за Израел научният сътрудник в БАН Хенрих Шпетер.

Дори и представители на ДС след промените обаче сочат, че следването на класовия подход и на идеологическите окраски, увличат контраразузнаването и го водят до пресилени обвинения.

Такъв е случая с първият директор на фестивала „Златен Орфей" е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в шпионаж и е осъден на 20 години затвор за „финансови злоупотреби". След 7 години е освободен, а след промените е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента през 1990 г. доказателства, поради което се налага да бъде осъден за "финансови злоупотреби".

Отвличането на Борис Арсов от Дания и убийството му

През всички години до 1989 г. в контраразузнаването съществува постоянна структура, чиито цели са активните представители на политическата емиграция, определяна при комунизма като „вражеска", без значение че по това направление Второ главно управление дублира дейност с Първо главно управление и с Шесто управление.

Архивите на Държавна сигурност разкриват по категоричен начин, че ПГУ не е единственото управление в ДС, което използва крайни методи за разправа с противници на комунистическата власт зад граница.

Най-подробното свидетелство за това, че и контраразузнаването ползва отвличанията и убийствата като средство за разправа с критиците на Живковото управление е операцията срещу българския емигрант Борис Арсов от Второ главно управление на ДС. Роден през 1915 г. в София, Арсов е от семейство на преселници от Вардарска Македония. Завършва средно образование, а през 1942г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г.. По тази причина през 1949 г. е въдворен в лагерите в Богданов дол и Белене.

Впоследствие работи на различни места като деловодител. След отказ да сътрудничи на ДС той е многократно е уволняван. В периода 1960-1962 г. заедно с още трима души участва в група, която разпространява анонимни писма против комунистическата власт и обвързването на България със СССР. Разкрит и осъден за тази дейност той лежи в затвора. През 1970 г., когато отново е уволнен от работа безпричинно, бяга от България през границата с Югославия. През 1971 г. се установява в Дания, където получава емигрантска помощ и жилище в град Орхус.

В края на 1972 г. създава емигрантска организация „Съюз на българските революционни комитети" (СБРК). Издавания от него бюлетин "Левски" е трибуна, от страниците на което Арсов призовава за масова „съпротивата против червената тирания". Той предвижда БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати. В програмната декларация на новата емигрантска организация Арсов посочва, че само по революционен път може да се стигне до промяна на управлението в България, че е необходимо създаването на всеобщо съпротивително движение.

Това е достатъчно да активизира ДС и през 1973 г. е сложено началото на операция по неутрализирането на председателя на СБРК. Лично министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов настоява разузнаването да му предложи план за ликвидирането на Арсов в присъствието на официалния представител на КГБ в България ген. Иван Савченко. Известен със своята изпълнителност и послушание пред Живков вътрешният министър заявява на разузнаването: „Дайте предложение за обезвреждане на Арсов. Време много няма." Този въпрос е поставен още веднъж, когато разузнаването планира „да се обсъди и излезе с предложение за обезвреждането на Борис Арсов, тъй като е изминало доста време, без досега да е направено нещо по-осезателно".

Планът за ликвидиране на емигранта

Операцията по обезвреждането на Борис Арсов се изпълнява обаче от Второ главно управление на ДС, под прякото ръководство от верния на Живков първи зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов. Арсов, който по това време е 59-годишен и не разполага с никакви средства, освен с тези, с които датската държава го подпомага социално, е определен като терорист, подготвящ извършването терористични акции срещу български посолства в чужбина и подготовката на такива в страната, въпреки че ДС няма никакви конкретни доказателства за това. Несъстоятелните твърдения за заплаха от терористична дейност обаче са необходимият аргумент за разгръщане на операцията. Със строго секретна заповед № 1331 от 21 януари 1974, издадена в един екземпляр, първият зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов нарежда:

„Да се подготви план-мероприятие за довеждане на Борис Арсов в страната. Планът да се обсъди при другаря министър, който по принцип е съгласен."

Министър по това време е назначеният от Живков и верен на него ген. Димитър Стоянов. От Второ главно управление предлагат специален план за ликвидирането на Арсов, издаден в един единствен екземпляр върху който е стои най-високия гриф на секретност – „Строго секретно от особена важност". Ето какво е съдържанието на документа, оцелял в архивите на ДС като по чудо, за да остане за историята като най-категоричното доказателство, че Държавна сигурност е използвала „мокрите" поръчки за физическото ликвидиране на политически емигранти, критикуващи управлението на Живков:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Ликвидирането на беглеца БОРИС АРСОВ, председател на новосъздадената емигрантска организация СБРК

Предлагам:

1. Да се ликвидира беглецът Борис Арсов от агент „Маринов", който е спечелил доверието ми и има възможност да създаде благоприятна обстановка за ликвидирането на Арсов.
Да се обсъдят съвместно с Първо главно управление на ДС подготовката и представи за утвърждаване писмо.
2. Научно-техническото управление на Първо главно управление на ДС да осигури необходимите за ликвидиране на Арсов технически и химически средства, паспорти и документи на агент „Маринов" за безопасно завръщане в страната.
3. След ликвидиране на Арсов от „Маринов" да се представи за награждаване с правителствена награда, да му се осигури получаването на пенсия и условия за живеене и работа в страната."

Второ главно управление на ДС изготвя и подробна инструкция за това как трябва да се извърши убийството:

„ПЛАН ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА БОРИС АРСОВ

Да се установи обстановката около Арсов и жилището му и реално преценят възможностите за неговото ликвидиране. При убеденост във възможността да ликвидира Арсов да убедят агента с наша помощ и съдействие да го ликвидира.

При съгласие на агента да ликвидира Арсов да се обсъди ликвидирането и агентът да се подготви. Да се уточни и определи кога да стане ликвидирането.

При ликвидирането на Арсов агент "Маринов" да има в предвид:

• при използване на нож или остър предмет ударите да се нанасят бързо и последователно в областта на сърцето и гърдите до убеденост, че е убит;
• при използване на твърд предмет първият удар да се нанесе в главата;
• най-ефикасен начин да се пресече евентуално викане и вдигане на шум е доубиването, а не запушването на устата;
• при използване на отрова да се спазват точно дадените указания да не предизвиква съмнение и своевременно пресече евентуални опити за алармиране и търсене на помощ;
• при подходящи условия и възможност най-безопасно е ликвидирането да стане още с пристигането, докато не е станало известно, че е при него.

След ликвидирането на Арсов агент „Маринов" трябва да заличи следите и укрие тялото така, че колкото е възможно по-късно да се открие ликвидирането.

• Ако ликвидирането е станало в дома на Арсов, да се преоблече в друг костюм, да прегледа архивата на Арсов, като се стреми да запомни това, което ни интересува, да заключи и излезе от жилището.
• Ако ликвидирането е станало извън жилището, да вземе и унищожи личните и други документи на Арсов с цел да се забави установяването на самоличността му.
• Да се огледа и заличат евентуални следи от кръв по дрехите и себе си, които биха предизвикали съмнение и да се изтегли от мястото на ликвидирането.
• Да унищожи всички документи и материали в себе си, които показват кой е в действителност.
• След изпълнението на задачата агент „Маринов" с първия самолет и дадените му документи на италиански гражданин да напусне Дания. Желателно е да замине за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или във Виена и оттам веднага за Чехословакия. Ако първият самолет е за България, ще замине с него. След пристигането му в указаните социалистически страни ще се яви в българското посолство, съобщи кой е и чака допълнително нареждане.
• При положение, че независимо от всичко агент „Маринов" бъде задържан при ликвидирането на Арсов или след това, при следствието да твърди, че го е извършил в афектно състояние по лични подбуди за разчистване на лични сметки. За документите и средствата да обяснява, че ги има от Арсов. Ако го разпитват за дейността на СБРК и Арсов, да разкаже това, което знае без връзките си с нас.
• На агента да се обясни, че обикновено за криминално убийство присъдата е няколко години и че ще бъде направено необходимото чрез замяна или по друг начин да го освободим и върнем в България."

Ръководството на МВР не бави своя отговор за изпълнение на „мократа поръчка". Върху разрешението за спешна среща с агент „Маринов", на която трябва да се уточни ангажимента на агента за ликвидирането на Арсов, стои подписа на първия зам.-вътрешен министър ген. Григор Шопов.

Операцията по отвличането на Арсов

Въпреки че на агента са платени 6000 германски марки, той не извършва убийството. Контраразузнаването преминава към резервния вариант – отвличане. На 10 април 1974 ген. Шопов утвърждава план за „довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи" – беглеца Борис Арсов".

От запазените архивни документи се разбира, че ДС бърза с реализирането на операцията, защото в това време „терористът" Борис Арсов, който изпитва носталгия към сина си в България, решава доброволно да се върне в родината и подава за това документи в българското посолство в Дания. Този ход обезсмисля цялата операция на ДС и сериозните средства, които тя е хвърлила по обезпечаването и до момента. Затова на контраразузнаването е наредено да действа светкавично. Изпратената група офицери в Дания изненадва Арсов в квартирата му и го връща в София принудително заедно с целия архив на емигрантската му организация.

След отказ да сътрудничи на ДС за компрометиране на българската емиграция, той е осъден на 12 години затвор. Едва след като се дава гласност на процеса срещу него в София в Дания се разбира изчезването му, за което датските власти водят безрезултатно разследване.

Арсов е изолиран е при специален режим в единична килия в Пазарджишкия затвор. Няколко дни по-късно е намерен обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в затвора той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи.

Второ главно управление на ДС счита отвличането на Арсов за свой триумф. Министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов го изтъква пред Политбюро като успешно довеждане в страна и осъждане на „един от активните емигрантски ръководители".

Контраразузнаването и протекцията на контрабандата под партийна закрила

„Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа." Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление (контраразузнаването) на Комитета за държавна сигурност (КДС), отнасяща се до „Контрабандната търговия, вършена от ДСП „Тексим", ДСП „Булет" и някои други търговски централи".

Съдържанието на този документ от 1966 г. и позволява да се проследят началните стъпки в политиката на БКП за използване на напълно незаконна дейност, каквато е контрабандата, за партийни цели и използването на контраразузнавателните органи за прикриването й. Тази политика не само нарушава международните норми, но поставя ДС над законите. Всичко това се прави само с една цел – партийната върхушка да контролира незаконна дейност за милиони долари. Моделът е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на 30 години от управлението на БКП. След промените контрабандата, извършвана до 1990 г. от ДС в полза на партията, става мощен генератор на нова престъпност, захранва черни партийни каси и е източник на бързо и незаконно забогатяване. С част от милионите от този основен стълб в сивата икономика, характерен за всички години след 1989 г., се купуват политически индулгенции и чадъри, корумпират се МВР, митниците, съдебната власт.

Контрабандните сделки на търговските централи като „Тексим" и „Булет" не остават тайна за Държавна сигурност не само защото нейни служители активно участват в извършването й, но и защото определени нейни структури отговарят за контрола върху външнотърговските предприятия. Така например още през 1960 г. към Второ управление на ДС е обособен отдел 05 и едно от неговите отделения отговаря за външната търговия. През 1963 г. при утвърждаването на новата структура на контраразузнавателното управление на ДС тази дейност преминава към отделение „Външна търговия и търговия от капиталистическите страни" на отдел 02 „Чужденци". Към същото управление съществува отдел, „Икономически", който отговаря за различните отрасли на икономиката, както и за държавните институции по това направление. Самостоятелни отдели са 07 – „Транспортен", и 09 – КПП, в чието полезрение са валутните операции и митниците.

Впоследствие структурата на Второ управление, издигнато през 1969 г. в главно управление, многократно се променя, но винаги съществува оперативно звено, което отговаря за външната търговия и за икономическия сектор. В средата на 60-те години „Тексим" и „Булет" лесно се изкушават от икономическата свобода, която партията им дава. Привлечени от бързата и лесна печалба във валута, те започват да организират контрабандата на всякакви стоки.

Архивните документи, запазени в ДС, показват, че в началото е нелегалната търговия с часовници от Швейцария за Турция. Посредник е офицер от инженерното управление към МВТ, а контрабандната сделка се сключва с договор между „Тексим" и фирмата „Арис-Жужу" – Бейрут на ливански търговци. Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на „Тексим" (най-малко две пратки месечно по 10 000 броя) със самолет на адрес „Софийска митница – транзит". Под контрола на „Тексим" пратките се приемат, поставят се в тайници на специален автомобил и се извозват за Турция през ГКПП Капитан Андреево.

В контрабандната схема: членове на БКП, бивши партизани и активни борци против фашизма

Второ управление на КДС докладва, че по мрежата контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски" и бивши оперативни работници от КДС. Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим" е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, б.а.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.)". След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на пистолети, кафе и други стоки чрез турски и сирийски контрабандисти.

Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП „Булет", от Инженерното управление при МВТ, ДСП „Деспред" и ДСП „Родопа". Изводите са:

• с контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна;
• чужденците, с които се контрабандира, знаят търговските централи, които се занимават с този вид дейност и какви артикули контрабандират;
• така например Жужу сам предлага, ако НРБ иска да печели повече, да обедини контрабандата на едно място и тогава, както той се изразява, „колкото поискате комисиона, ние толкова ще ви дадем, защото няма конкуренция";
• в конкуренцията помежду си чужденците контрабандисти, при положение че се познават, има опасност да се издават на турската полиция и да злепоставят страната;
• чужденците контрабандисти са приемани в централите; ако между тях има чужда агентура, могат лесно да ни разузнават;
• не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София, на КПП Капитан Андреево и на пристанищата във Варна и Бургас, където почти всички служители знаят за това;
• не е добре зашифрована и работата при съпровождането на колите до границата. На Капитан Андреево почти всички служители знаят, че се контрабандират стоки – пистолети и часовници; те познават и една част от чужденците и колите, с които се контрабандира;
• търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Рецепта за централизиране на контрабандата

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят социализма:

• контрабандата да се извършва от една търговска централа;
• в случая най-правилно е да се възложи на ДСП „Тексим", където работят много наши бивши работници, и по този начин ще се запази тайната, а от друга страна, най-добре ще бъдат наблюдавани и разработвани чужденците контрабандисти. Макар и малък, все пак „Тексим" има опит в това отношение и там вече е създадена известна организация;
• в КДС тази дейност също да се централизира на едно място;
• съвместно с търговската централа да се издирят помещения извън София, където да се извършват необходимите манипулации по контрабандната стока;
• да се уреди с Държавната автомобилна инспекция и да се вземат съответен брой номера за леки коли, които да се поставят на чуждестранните автомобили, докато се обработват стоките;
• съвместно с управление „Митници" така да се уреди получаването на пратките, че за това да знаят най-малко митнически служители;
  да се обмисли нов начин за пропускането на колите през КПП с оглед там да знаят един-двама души;
• съвместно с търговската централа да се обмисли и броят на търговците контрабандисти. Необходимо е това да бъдат малко хора с оглед запазване на тайната и избягване на рискове;
• търговската централа да сключва договори само тогава, когато чужденецът даде канала, по който минават неговите стоки;
  търговците контрабандисти, постоянно живеещи в София, да бъдат настанявани в подбрани от нас квартири и разработвани най-активно, като се даде възможност за използване на техника и външно наблюдение.

Правителството, начело с Тодор Живков обаче слага „ред" в контрабандната търговия със създаването на едно ново търговско предприятие. Висшето ръководство на БКП не се двоуми да канализира тази „специфична дейност" – на мястото на първите търговски централи идва ново търговско предприятие „Кинтекс". То замества „Тексим" и Инженерното управление в търговията с оръжие, която става негова основна дейност. В секретното разпореждане на Министерския съвет от юли 1966 г. на „Кинтекс" обаче освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки". Само година по-късно, през 1967 г., с „лично строго секретно" разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли се задават нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия".

В структурата на оръжейната фирма е създадена специална, Трета дирекция „Скрит транзит". Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит" на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.

Второ главно управление гарантира конспиративност

Комунистическата власт много добре съзнава, че контрабандата е напълно незаконна дейност. По тази причина Второ главно управление на ДС е натоварено да изгради такава система, която да гарантира дълбока конспиративност. Целта е този вид търговски операции да не бъдат разкрити, а НРБ и тогавашното управление да бъдат предпазени от евентуално компрометиране в международен план. Това е причината в създадената схема основна роля да играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от нормалните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в задграничните фирми за „скрит транзит" е, че те са от типа на днешните офшорни фирми, т.е. със скрит собственик.

За размера на тази дейност може да се добие по-точна представа от един „лично строго поверителен" доклад на министъра на външната търговия Христо Христов до министър-председателя Станко Тодоров от 1978 г. В него се посочва, че годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара. „Кинтекс" и задграничните му фирми се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален" в Министерството на финансите, създаден през 1959, за който знае само съответният финансов министър.

От 1968 г. от тази черна каса се финансира ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите от комунистическата върхушка. Само за осмата петилетка (1980-1985) от „скрит транзит" е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. валутни лева. Отчитането на контрабандната става по т.нар. резервна валутна програма.

До края на комунизма Второ главно управление на ДС се справя с „обезпечаването" на скрития транзит, евфемизъм, зад който висшето партийно ръководство прикрива партийно-държавната контрабанда. След промените контрабандните канали на ДС са бързо „приватизирани" от нови участници в създадените от репресивния апарат на БКП схеми, сред които влизат и бивши служители на ВГУ.