Кадир Джелил Кадир

Кадир Кадир е депутат от ДПС в два последователни парламента в периода 1990-1994 г., зам.-председател на 36-то Народно събрание (1991-1994), член на Сметната палата (1995-2009).

Образование и работа

Произхожда от бедно селско семейство. Той е едно от 8-те деца. През 1954 г. живее при един от по-големите си братя в София и постъпва в турското педагогическо училище в столицата. Завършва право в Софийския университет. В периода 1966-1986 г. работи като главен юрисконсулт в завода за стоманобетонни конструкции „Генерал Ганецки" в Плевен. От 1986 до 1990 г. е на същата позиция в машиностроителен завод „Н. Й. Вапцаров" в Плевен.

В политиката – депутат от ДПС

Кадир Кадир влиза в политиката като народен представител от ДПС в 7-то Народно събрание през 1990 г. като тогава е избран от листата на движението в 118-ти Кубратски избирателен район. Като депутат в 7-то ВНС се обявява за възстановяване на турските имена, запазване на ТКЗС, изучаване на майчиния език от лица с небългарски произход. Разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Премахване на монопола на държавната собственост. В 7-то ВНС е председател на Комисията по труда и социалното осигуряване и член на Законодателната комисия.

През 1991 г. е избран отново за народен представител от ДПС в 36-то Народно събрание, на което е зам.-председател.

След прекратяване на мандата на 36-то Народно събрание е назначен за зам.-председател на ЦИК.

В Сметната палата

През 1995 г. е избран за член на Сметната палата от квотата на Народното събрание с 9-годишен мандат. През 2005 г. парламентът отново го избира за член на Сметната палата втори мандат, длъжност, която изпълнява до смъртта си през 2009 г.

Вербуван като ученик

От материалите, запазени в досието на Кадир Кадир става ясно, че той е вербуван като агент още, когато е ученик. Това става през 1957 г., след като е разкрит, че е автор на надпис в училището. По това време той е третокурсник в турското педагогическо училище в София. През февруари същата година той пише на стената в училищната тоалетна „В България няма свобода", а през юни и върху прозореца на училищната си стая „искаме изселване".

ДС провежда разследване и установява, че автор на надписите е ученикът Кадир Кадир. По време на проведеното му дознание той прави признания. Запазения протокол от разпита му признава, че е посещавал (общо три пъти) турската легация, където се среща с български турци от Момчилград и Крумовград, които са посещавали Турция. Кадир посочва, че надписите „тия глупости ми дойдоха на ум от това, което съм чул от консула" и от български турчин от родното си село Завет, чийто син през 1955 г. е избягал от България.

„Аз си осъзнах своята грешка. Обещавам тук, че никога и никъде няма да повторя това, което сега съм направил", пише Кадир в края на показанията си през юни 1957 г.

В същия ден – 7 юни 1957 г. той подписва и декларация, в която собственоръчно обещава, че „научавайки за разговор против народната власт и други от вражески характер прояви ще ги съобщавам на органите на ДС".

Донесенията му възлизат на над 250 листа. В лично писмо до министъра на вътрешните работи от 1964 г., запазено в досието му, Кадир Кадир пише, че не е престъпление да се помага на органите на ДС". В същото писмо той посочва, че „според моите сили и възможности правих всичко в борбата с вътрешния враг. Предимно работих сред мои сънародници, с които имах най-голям допир".

Писмото му до министъра обаче е написано с друга цел – Държавна сигурност да му помогне да бъде приет във ВУЗ, както нейни служители са обещавали преди това на агент „ПЪРВАНОВ", псевдонимът, под който Кадир Кадир й сътрудничи като агент. Той признава, че има проблем с изпита по български език. Същата учебна година 1964/1965 г. Кадир кандидатства в Софийския университет, където е приет и впоследствие завършва право. Свален е от оперативне отчет през 1965 г.