Красимир Тулечки е дипломат, посланик на България в Афганистан, Косово и Турция.
Завършва висше образование в Института за международни отношения в Москва, СССР.
Дипломат преди 10 ноември 1989 г.
Като дипломатически служител работи в отделите „Съседни страни" и „Азия и Африка" (1981–1985) на МВнР. В чужбина има мандат като трети секретар в посолство в Техеран, Иран (1985–1989).
Дипломатическа кариера след промените
Промените го заварват в Техеран, където се издига като втори секретар (1991–1993) в българското посолство. Временно управляващ е (2002–2003) посолството на България в Кабул, Афганистан и е извънреден и пълномощен посланик там (2003–2007).
Временно управляващ е посолството в Адис Абеба, Етиопия (1993–1996). Съветник в посолството в Белград, Сърбия (1998–2001). Тулечки е първият български посланик в Прищина, Косово (2009–2010). С указ на президента Георги Първанов през септември 2010 г. е назначен за посланик в Анкара, Турция.
Защита на досието на сътрудник „МИЧЕВ"
Досието на Красимир Тулечки не може да бъде публикувано, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".
Това е единственото ограничение в закона за досиетата, при което Комисията обявява принадлежност, но ограничава достъпа до документите от досието за съответното лице. Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документите в тези случаи се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.
В случая с досието на Красимир Тулечки такъв доклад е внесла Служба „Военна информация" (военното разузнаване) и той е приет от Комисията по досиетата. Достъпни са единствено картоните в картотеката.
Вербуван преди мисията в Техеран
От информацията, разгласена с решението на Комисията по досиетата при проверката на дипломатите през 2010 г., с което е оповестена принадлежността на Тулечки, се разбира, че вербуването му от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА съвпада с първата му задгранична мисия като дипломат в Техеран, Иран през 1985 г.
От оповестената от Комисията по досиетата информация за сътрудник „МИЧЕВ" става ясно, че в досието му е запазено и съдържа саморъчно подписана декларация за сътрудничество, както и разходни документи от ръководил го щатен служител.
От един от картони е видно, че Тулечки е вербуван от полк. И. Тошев от РУ-ГЩ от отдел VІІІ, който според структурата на военното разузнаване отпреди 10 ноември 1989 г. това е отдел „Нелегално разузнаване".
Запазване на поста след оттегляне на посланиците с досиета
Красимир Тулечки е едно от малкото посланици, които запазват поста си, след като кабинетът на ГЕРБ в началото на 2011 г. решава да прекрати дотогавашната практика за назначаването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби за посланици и генерални консули. Това решение предизвиква конфликт между правителството на Бойко Борисов и президента Георги Първанов, който отказва да подпише укази за отзоваването на над 40 действащи посланици, сътрудници на ДС или РУ-ГЩ. Въпреки всичко тогавашният министър на външните работи Николай Младенов използва административна процедура за връщането на една част от посланиците с досиета, за да заобиколи задължителния президентски указ.
Кабинетът Борисов спира назначенията на посланици с принадлежност към комунистическите служби, а тази политика е възприета и от президента Росен Плевнелиев, който сменя Георги Първанов през януари 2012 г. Все пак при управлението на ГЕРБ са допуснати и изключения. Няколко посланици не са отзовани от министъра на външните работи Николай Младенов, сред които е и Красимир Тулечки, който продължава да е посланик на България в Турция и в момента. Не е правил публични коментари за принадлежността си към РУ-ГЩ.