Драгомир Здравков Димитров

Драгомир Димитров е директор на Националната разузнавателна служба (2012 г. – ), служител в МВР през 90-те години, а след това в разузнаването. Кариерата му в специалните служби стартира в Държавна сигурност два месеца и половина преди 10 ноември 1989 г.

Произход

Драгомир Димитров произхожда от семейство на служещи. Майка му е учителка в основното училище в гр. Павликени, а баща му е зоотехник в АПК в същия град, след това директор на репродуктивна база по свиневъдство в с. Стамболово, Великотърновско.

Димитров завършва средното си образование завършва в Смесената политехническа гимназия с изучаване на немски език в Ловеч (1973-1978). Отбива военната си служба в гранично поделение в Драгоман. Като член на ДКМС е избиран за секретар на ДК на ДКМС в поделението. В автобиографията си Драгомир Димитров посочва, че по време на отбиване на военната си служба в поделение в гр. Драгоман е награждаван за задържане на нарушител на Държавната граница. В един от документите в личното му кадрово дело офицер по време на военната служба на Димитров посочва за него, че „обрата му езикова подготовка и обща култура му дадоха възможност бързо да усвои тънкостите в нашата работа и към края на първата година беше в състояние сам да води разпити на задържани чужденци".

„Не съм участвал в задържане на граничната бразда, а и не си спомням по това време да е имало случай на задържан немски гражданин там. Проверките ставаха в граничната зона, която беше няколко километра. Тя започваше от Драгоман и продължаваше до Калотина. Не си спомням за двете години на службата ми да е имало случай на убит или ранен немски гражданин в участъка на Драгоманския граничен отряд", заявява Драгомир Димитров след обявяване на принадлежността му към ДС.

През 1980 г. е приет за студент във ВТУ „Кирил и Методий", специалност немска филология, който завършва.

Издигане и щатна работа в Комсомола

Трудовата си дейност започва като зав.-отдел „Организационен" в общински комитет на ДКМС в гр. Павликени, след което е издигнат за първи секретар. През пролетта на 1989 г., което е изучаван от МВР за постъпване на работа в ДС, той е секретар на общинския комитет на ДКМС Велико Търново. „Има много добра теоретическа и практическа подготовка. Като комсомолски активист му позволява правилно да се ориентира и бързо да навлиза в работата. Член е на БКП от 1986 г. Избиран е за партиен секретар. По характер е скромен, трудолюбив, контактен, делови. Ползва се с авторитет сред общността", се посочва в проучването на ОУ-МВР-ДС Ловеч.

Постъпване в редовете на ДС

Комисията по подбор на кадри в Общинско управление на МВР гр. В. Търново провежда опознавателна беседа. Установява, че кандидатът притежава добра обща култура и политическа подготовка и желае да работи в органите на МВР Тя предлага Драгомир Димитров да бъде назначен за разузнавач отделение „Контраразузнавателно" по 2-ра и 4-та линии в общинско управление МВР във В. Търново, 1-ва категория, а даденото му звание е лейтенант по Държавна сигурност.

В друга секретна справка на ОУ-МВР Велико Търново е посочено, че „данните от психологическото му изследване са благоприятни за работа в органите на ДС". В секретният въпросник за кадрите на МВР Димитров още посочва, че той и съпругата му нямат невъзвращенци, незаконно напуснали страната, както и познанства с граждани от капиталистически страни. Петчленната комисията за подбор на кадрови приема, че Димитров „е подходящ за оперативен работник по ДС".

19-годишен кандидат за школата на МВР-ДС

Документите от личното кадрово дело на Драгомир Димитров разкриват, че още след завършване на немската гимназия в Ловеч през 1978г. той е бил обект на проучване от МВР като кандидат за Висшата специална школа (ВСШ) „Георги Димитров" на МВР-ДС в Симеоново в столицата.

В строго секретно проучване за Драгомир Димитров от окръжно управление на МВР Велико Търново от юни 1978 г. е посочено, че той е „идеологически добре ориентиран. Близки зад граница и засегнати от мероприятията на народната власт няма. Като се има предвид горното и придобитите лични впечатления от кандидата, смятат, че Драгомир Димитров е подходящ за курсант във ВСШ „Г. Димитров" – факултет ДС." Тогава обаче не е приет.

Клетва във вярност на Партията

След като е приет за щатен служител в Държавна сигурност Драгомир Димитров подписва специална клетвена декларация в която се задължава, „постъпвайки на работа в МВР се заклевам да бъда безпределно предан на БКП, на социалистическата ни родина и на своя народ". Датата е 25 август 1989 г., по-малко от 100 дни преди падането на Берлинската стена и принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта в НРБ.

В школата на курс за оперативни работници

Със заповед на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 септември 1989 г. е изпратен като офицер от ДС на едногодишен курс за начална подготовка на оперативни работници във Висшия институт „Г. Димитров", факултет ДС.

10 ноември 1989 г. го заварва в института на МВР в София като курсант за оперативен работник. През февруари 1990 г. поради структурни промени и съкращаване на щата със секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 2 февруари 1990 г. се прекратява едногодишния курс на новоназначени оперативни работници, в който е и Димитров. Приведено е разпореждане слушателите от курса да преминат на разпореждане в поделенията на МВР, като ръководствата на поделенията да направят необходимото за установяване на подходяща работно по линия на Държавна сигурност или по Народната милиция.

Преназначаване в контраразузнаването

Със секретна заповед на директор на РДВР Велико Търново от 13 април 1990 г. Драгомир Димитров е преназначен като разузнавач в отделение „Контраразузнавателно" по 6-та линия за разузнавач в отделение „Оперативно техническа информация", служба „Защита на Конституцията" (временно название на службата, която по същество е регионалното звено на контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС, б.а.). През юни 1990 г. той е преназначен в отделение 02 – сектор Защита на конституцията към РДВР.

През ноември 1990 г. като разузнавач в РДВР Велико Търново в изпълнение на Закона за политическите партии Драгомир Димитров подписва декларация, в която декларира, че не членува в „политическа партия, движение или коалиция с политически цели и няма да използва служебното си положение в изгода на такива организации".

През януари 1991 г. Димитров е със звание лейтенант – разузнавач в отделение 03 на Национална служба за защита на Конституцията (контраразузнаването). На практика заема длъжността разузнавач в регионалното звено на контраразузнаването в РДВР Велико Търново.

През октомври 1991 г., когато вече не функционира структурата на бившата Държавна сигурност, Драгомир Димитров подписва друга клетва за служба в МВР. С нея се заклева „да спазва Конституцията и законите на страната. Да бъде лоялен към институциите на политическата система в страната и да не предприема действия, с които да нарушава политическия си неутралитет."

Кариера в специалните служби

В периода 1997-2001 г. постъпва на работа в Националната разузнавателна служба (НРС) – регионално бюро във Велико Търново. След това за кратко огрлавява РДВР Велико Търново (2002-2004). Отново се връща в НРС като началник на отдел „Териториален" (2004-2005) и зам.-началник на отдел „Международно сътрудничество" (2005-2007). В периода 2007-2011 г. е офицер за връзка на НРС в Берлин, Германия. През октомври 2011 г. – януари 2012 г. е началник отдел „Асиметрични заплахи" в НРС.

През януари 2012 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на НРС с указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на кабинета Борисов. Утвърден е за директор на НРС с указ № 143 от 3 април 2012 г. на президента Плевнелиев (по това време принадлежността на Драгомир Димитров не е обявена от Комисията по досиетата).

Позицията на Драгомир Димитров за началото на кариерата му

В интервю пред сайта desebg.com през 2013 г. Драгомир хвърля светлина за началото на кариерата му в Държавна сигурност:

„Желанието ми да вляза в специалните служби е още, когато бях 19-годишен и завърших езиковата гимназия. През 1978 г. кандидатствах във ВСШ на МВР „Г. Димитров".

След като тогава не е приет „опитах по няколко начина да кандидатствам в МВР след завършване на Великотърновския университет. Такава възможност ми се откри едва през 1989 г."

По думите му от 1 октомври 1989 г. е изпратен на първоначален оперативен курс във ВСШ. „Там основно се занимавахме с първоначалните познания по оперативна работа. 10 ноември 1989 г. ни завари в школата. В края на януари 1990 г. ни събраха за първата изпитна сесия. Тогава обаче се взе решение този оперативен курс да се разформирова, а ние да бъдем освободени. Причината беше, че няма да има достатъчно места за останалите служители в ДС", спомня си той. И добавя:

„Тогава имаше много остра реакция от няколко души от нас, че ние сме влезли доброволно, че ние нямаме връзка с ДС, не сме работили още, не сме водили, нито агентура, нито сме били съпричастни към политическите структури, че ние искаме да бъдем контраразузнавачи, за такива трябваше да ни подготвят тогава и че ако искат да ни уволнят – могат, но ние ще поставим този въпрос, защото положението е принципно.

Тогава ни казаха: върнете се по подразделенията в страната и ако има място там за вас, да ви назначат. Аз се завърнах във Велико Търново и седях някъде месец, месец и половина. Понеже нямаше место в структурата на ДС в районното управление на МВР във Велико Търново (тогава бяха областни и районни управления) мен ме преназначиха в оперативно-техническата информация към регионалната служба за защита на конституцията (контаразузнаването). Тази оперативно-техническа информация тогава впоследствие прерастна в СДОТО (Специализираната дирекция за оперативни технически операции в МВР, б.а.) само че на място, регионално бюро. Там преседях няколко месеца. То и не се работеше в този период, ако трябва да бъда честен, защото всеки чакаше промени. След това вече ме назначиха в контраразузнаването."

Неизпълнението на отменения параграф 12

През декември 2012 г. с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция 42-то Народно събрание отменя параграф 12 от закона за досиетата, с който през 2006 г. е опънат „чадър" над кадрите на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация" (СВИ, военното разузнаване). С параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата на практика е забранено огласяването принадлежността към ДС или РУ-ГЩ на тези служители.

След отмяната на параграф 12 НРС и СВИ не изпълняват закона и не предават списъците с щатното разписание на кадровия състав на Комисията по досиетата, която трябва да извърши проверката. Към началото на 2013 г. двете разузнавателни служби не спазили и още едно изискване към закона – да предадат всички архиви на ПГУ и РУ-ГЩ на Комисията.

Проблемът е отнесен до президента Росен Плевнелиев, който провежда специална среща с директорите на двете разузнавателни служби Драгомир Драганов и Веселин Иванов, и председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

След нея президентът Росен Плевнелиев публично съобщава, че е договорено законът за досиетата да бъде изпълнен и да края 2013 г. да бъдат предадени всички архиви. Нито Драгомир Драганов, нито Веселин Иванов обаче изпълняват закона по отношение на отменения параграф 12 и го бойкотират тихомълком.